Главна страница | съд

Аргументите на ВЪЗКРЕСЕНИЕТО (Част 1)


 ["...  Както жителите на това цар­ство си отиват ден след ден, така ще дойде ден, когато всички окончателно ще си заминат и то ще бъде напълно унищожено."]

   Първи аспект. Възможно ли е в някое царство, особено пък в толкова велико, да няма нито награда за подчиняващите се, нито наказа­ние за непокорните? Доколкото те липсват в то­зи дом, би трябвало да има върховен съд в друг дом.

  Втори аспект. Разсъди над хода на събити­ ята и над действията, които се предприемат в това царство, и как там препитанието се разпре­ деля в доволство дори сред най-слабите и най- бедните същества, и как се полагат пълни гри­ жи и постоянно се помага на болните, лишени от издръжка! Виж великолепните храни, пре­ лестните съдове, скъпоценните украси, броди­раните одежди. Богатите трапези са пръснати на всяко място. Виж как всички умело се спра­вят със своите задължения и функции, ...  .Никой дори на милиметър не надхвърля своите граници. И най-великата личност изпълнява поверените задължения с пълна скромност и изключително послушание под сянката на огромен страх и благоговение. Следователно владетелят и уп­равникът на това царство притежава грандиозна щедрост, всеобхватно милосърдие, горда мощ, видима слава, ревност, върховно достойнство. Известно е, че щедростта изисква даряване, ми­ лосърдието не се постига без добротворство, мощта налага наличие на ревност, върховното достойнство задължително означава да се въз­ питават пренебрежителните. Същевременно в царството не се предприема и една хилядна част от действията, които подобават на това мило­сърдие и това достойнство. И угнетителят отпъ­тува със своята мощ и сила, и угнетеният отпъ­тува със своята унизеност и покорство. Следо­вателно проблемът се отсрочва за върховен съд.

   Трети аспект. Виж с каква превъзходна мъдрост и с какъв безупречен ред се осъществя­ват делата, и разсъди с каква истинска справед­ливост и с каква точна мярка се гледа на взаимо­отношенията. Известно е, че мъдростта и про­ницателността на правителството се заключават в милосърдието и уважението към онези, които търсят от него защита. Абсолютната справедли­вост изисква да се съблюдават правата на пода­ниците, за да се запази достолепието на прави­телството и величието на държавата. Ала тук се предприема само малка част от действията, ко­ито подобават на тази мъдрост и тази справед­ливост. Подобни на теб нехайни хора ще напус­нат царството, без мнозинството от тях да е по­лучило наказание. Следователно няма никакво съмнение, че проблемът се отсрочва за върхо­вен съд.

 

   Четвърти аспект. Виж безбройните и нес­метни богатства от редки скъпоценни камъни, показани на тази изложба, и несравнимите вкусни ястия, които украсяват трапезите! Те ни разкриват, че владетелят на това царство прите­жава неограничени възможности и препълнени, неизчерпаеми съкровищници. Но подобно трайно благосъстояние и такава несекваща хаз­на безусловно изискват наличие на вечна и нерушима гостилница, в която има всичко пожела­но от душата, а също и безсмъртие за онези, ко­ито блаженстват и се наслаждават там, без да вкусват болката от раздялата и изчезването, за­ щото както изчезването на болката носи насла­да, така и изчезването на насладата поражда болка. Виж тези изложби, вгледай се в тези обя­ ви, вслушай се добре в думите на глашатаите, които описват и обявяват вълшебните произве­дения на владетеля-чудотворец, разкриват него­вото съвършенство, прогласяват неповторимата му духовна красота и напомнят за фините изяви на скритата му хубост. Следователно този вла­детел притежава ярко съвършенство и сияйна духовна красота, които будят възхита. Няма съмнение, че скритото съвършенство, лишено от всякакъв порок и недостатък, налага то да се изявява пред очите на онези, които му се любу­ват и изисква да се разкрива пред погледите на онези, които високо оценяват стойността му. А безподобната невидима красота също предпола­га тя да бъде съзерцавана и да се изявява, което означава наблюдаване по два начина. Първият е индивидуално съзерцаване на собствената красота във всяко едно от различните огледала, които я отразяват. Вторият е съзерцаването с погледите на онези, които я наблюдават с любов и възхита. Това означава, че вечната красота предполага съзерцаване и изява, както и безк­райно наблюдаване, и несекващо присъствие, а то от своя страна безусловно изисква онези, ко­ито я съзерцават с любов и високо я оценяват, да бъдат безсмъртни. Защото вечната красота оста­ва неудовлетворена от тленния влюбен и защо­то при мисълта за изчезването обичта на съзерцателя, осъден на смърт, се превръща във враж­дебност, неговата възхита - в пренебрежение, благоговението му - в презрение, доколкото чо­век възненавижда онова, което не познава и ко­ето е недостъпно за него. Всички напускат гос­тилниците бързо и се изгубват, без да са утоли­ли жаждата си за светлината на тази красота и съвършенство, и дори е възможно да видят само бледи сенки от нея в кратки мигове. Следова­телно пътуването продължава към трайно и веч­но съзерцание.

 

   Пети аспект. И разсъди за великото съст­радание, което този безподобен властелин при­тежава и което се изявява във водовъртежа от събития и случки! Той оказва помощ на изпад­налия в беда, който е помолил за подкрепа, и от­кликва на зовящия, който е потърсил защита. Щом долови и най-малката потребност у най-незначителния си поданик, той я удовлетворява с пълно милосърдие и съчувствие. Дори да е пострадал крак на някоя овчица, той изпраща за нея лек или ветеринар, който да я изцери.

 

Хайде, приятелю, да отидем заедно на онзи остров, където се е насъбрало огромно множес­тво и присъстват всички благородници от царс­твото. Виж онзи знатен пратеник на царя, закичен с най-големите и най-високите отличия, който произнася слово с някакви искания към състрадателния си управник и всички присъст­ващи го подкрепят, вярват му и отправят съща­та молба. Чуй какво казва любимецът на вели­кия цар, който призовава изключително любез­но и смирено: "О, Ти, Който изсипваш над нас Своите явни и тайни дарове, Владетелю наш, покажи ни първоизворите и основите на образ­ците и сенките, които ни разкриваш! Пренеси ни в лоното на Своята власт и не ни погубвай, като ни оставиш да потънем в тази пустиня! Приеми ни и ни извиси до средището на Своето присъствие! И се смили над нас! И ни храни с благините, които и тук си ни дал да вкусим! И не ни изтезавай с болката на отдалечаването и прогонването от Теб! Това са Твоите поданици, които Те обичат, признателни са Ти и Ти се под­чиняват. Не ги оставяй да се заблудят и да се из­губят! И не ги унищожавай със смърт, след коя­то няма завръщане!"

Чу ли, приятелю, какво казва? Как мислиш, възможно ли е Владетелят, Който притежава подобна върховна мощ и цялото това всеобхватно състрадание, да не изпълни молбите на Своя знатен пратеник и да не откликне на най-възвишените цели и най-благородните стремежи? А Той удовлетворява с огромно внимание и най- дребната потребност на най-малкия индивид измежду Своите поданици. При това молбите на знатния Пратеник отговарят на желанията и въжделенията на всички, и те задължително ще бъдат реализирани, което се налага от справед­ливостта, милосърдието и състраданието на Ца­ря. И още, за Него то е лесноизпълнимо и не е по-трудно от създаването на образците, които е показал в парковете и изложбите на царството Си. След като е изразходил такива неимоверни средства и е създал тази страна за временно из­ложение на Своите експонати, би трябвало в средището на Неговата власт да са показани ис­тинските Му съкровища, съвършенства и чуде­са, които поразяват ума. Следователно онези, които се намират в дома за изпитания, не съ­ществуват напразно и не са оставени сами на себе си, а ги очакват или дворците на вечното и безкрайно блаженство, или ужасяващите занда­ни на вековния затвор.

Шести аспект. Ела, виж тези внушителни влакови композиции, тези натоварени самолети, тези огромни препълнени складове, тези възхи­тителни и привлекателни изложби! Погледни предприеманите действия и хода на нещата! Всички те разкриват, че наистина съществува и управлява велик владетел, скрит зад воал.

Така­ва власт неизбежно изисква подобаващи пода­ници. Виждаш, че те са се насъбрали в тази гос­тилница - земята, - но там непрекъснато едни от тях се сбогуват и напускат, а други пристигат и биват посрещани на това поле за проверка и изпитания, което всеки час се променя. Остават за малко на тази велика изложба, любуват се на скъпоценните образци от благодеянията на Вла­детеля и на уникалните чудеса, сътворени от Него. Но самата изложба се променя всяка ми­нута, а пътникът не ще се завърне и новодошли­ят също ще си замине. Тези факти разкриват по неоспорим начин, че зад тленната гостилница, зад нетрайните площи, зад променящите се из­ложби има вечни и нерушими дворци, прелест­ни и пребъдващи жилища, градини, изпълнени с истинските оригинали на земните образци, складове, заредени с техните първоизточници.

 

Следователно делата и постъпките тук се из­вършват единствено заради онова, което е под­готвено там. Всемогъщият цар възлага тук за­дължения и определя там награди и наказания. За всеки има вид блаженство в зависимост от неговите способности и от добрините, които е сторил.

Избрани части от "Възкресението" 

Share this