Главна страница

Какво е значението на молитвата?


 “О, хора, служете на своя Господ...” (Сура Кравата: 21)

Ако искаш да разбереш колко велика доходна търговия и огромно щастие е богослуженето, и каква значителна загуба и неизбежна гибел е разпътството и наглостта, прочети този разказ в образи и го изслушай.

Един ден двама войника получили заповед да отидат в далечен град. Те пътували заедно, докато стигнали до кръстопът, където попаднали на някакъв мъж и той им казал: “По този, десния  път, освен че не ще има никаква загуба, за девет от десетима пътници, които поемат по него, са гарантирани покой, безопасност и печалба. А онзи, левият път, освен че е лишен от ползи, по него на девет от десетима минувачи ще се причини вреда. И двата пътя са еднакво дълги, само по едно се различават: насочилият се по левия път, който е неуреден и безстопанствен, върви там без мешка с багаж и без оръжие, и чувства в душата си видима лекота и мним покой; докато насочилият се по десния път, който е подчинен на военен ред, е принуден да носи пълна мешка с хранителни провизии с тегло около пет килограма и държавно оръжие с тегло около две килограма и половина, с което може да победи всеки враг.

След като двамата войника изслушали думите на мъжа, който ги насочил, обреченият на щастлива участ измежду тях поел по десния път и понесъл на рамо и на гръб около десет килограма тежест, ала сърцето и духът му били волни, без бремето на тоновете страх и признателност за направени му благодеяния. В същото време другият, нещастният и злополучен войник, предпочел да изостави военната служба  и не пожелал да се подчинява на ред и да е е зависим. Той поел по левия път. Въпреки че тялото му било свободно и не носел дори килограм тежест, сърцето му започнало да се терзае под тоновете благодарности и страдания, духът му се съкрушил от неизброими опасения. Вървял по пътя си, като просел от всеки човек, треперел от страх пред всяко нещо и се боял от всяка случка. Накрая стигнал до желаното място, където получил наказание за своето бягство и неподчинение. А пътникът, който се насочил по десния път - мъж, влюбен във воинския ред и пазещ своята мешка и оръжие, вървял свобо-ден, със спокойно сърце, с чиста съвест, без да се взира за нечие благодеяние или да го жадува, без да се страхува от някого. Така стигнал до желания град, където получил заслужена награда като всеки достоен воин, отлично изпълнил задачата си.

О, ти, разпусната, безразлична душа, знай, че единият от двамата пътника са подчиняващите се и смирените пред божия закон хора, а другият са непокорните, които следват страстите си. А пътят е този на живота, който идва от света на духовете, минава през гроба и води към отвъдния свят. Мешката и оръжието са богослуженето (ибадет) и благочестието (такуа). Колкото и богослуженето външно да е тежко бреме, в неговата същност се съдържа велик, неописуем покой и лекота. Това е така, защото служещият на Аллах изрича в молитвите си “Ля иляха илляллах” (“Няма друг бог освен Аллах!”), тоест няма друг Творец и няма друг Даряващ препитание освен Него. Ползата и вредата са в Неговите Ръце. Той е премъдър, нищо не прави напразно, и е милостив, с всеобхватно милосърдие и доброта.           

Вярващият е убеден в думите си и затова във всяко нещо открива врата, разтворена към хранилищата на Божието милосърдие, почуква там със своя зов (дуа) и вижда, че всяко нещо се подчинява на повелята на своя Господ. Той смирено търси при Него убежище и намира защита срещу всяка беда, като се опира на упованието на Него. Вярата му го дарява с чувство за пълна безопасност и съвършена увереност.

Да, изворът на смелостта като всички истински добри дела е вярата и богослуженето. А изворът на страхливостта като всички лоши дела е заблудата и глупостта.

Ако земното кълбо се превърне в разру-шителна бомба и се взриви, то навярно не ще изплаши никой божи раб с озарено сърце. Напротив, той ще гледа на нея като на чудо от чудесата на вечната Божия мощ и ще й се любува с с възхита и наслада. А разпътникът, който има мъртво сърце, дори ако е философ, смятан за човек с голям ум, ако види на небето комета, го обзема страх, трепери от ужас и се пита с тревога: “Дали не ще се сблъска със земята?” И се озовава в долината на химерите. (Някога американците трепереха заради комета, появила се на небето, а някои дори изоставиха заради нея домовете си в нощните часове.)

Да, въпреки че потребностите на хората се простират до безброй неща, техният капитал е все едно липсва. Въпреки че са изложени на безброй беди, възможностите им също са нищожно жалки. Обхватът на капиталите и възможностите им стига дотам, докъдето ръцете им могат да се прострат, обаче надеждите, желанията, болките и бедите им стигат толкова надалеч в широтата си, колкото погледът и въображението им.         

Колко се нуждае слабият и безпомощен човешки дух от истините на богослуженето и уповаването в Аллах, единобожието и подчинението, и колко велика полза, щастие и блаженство получава от това! Който не е изгубил напълно зрението си, той вижда това и го осъзнава. Известно е, че безвредният път е предпочитан пред носещия вреда, дори ако вероятността да се получи полза е едно от десет. Впрочем освен че пътят на богослуженето, разглеждан тук от нас, е лишен от вреда и вероятността за извличане на полза е девет от десет, той ни дава съкровище на вечното щастие. А пътят на греха и слабоумието, освен че е лишен от полза, по признание на самия грешник, е причина за вечно злощастие и гибел със сигурна загуба и липса на благо в съотношение едно към десет. Този факт е категорично потвърден от свидетелството на безчет компетентни и удостоверяващи хора с последователност и единодушие. Това е напълно сигурно в светлината на съобщеното от хората, които са изпитали и разкрили истината.

От всичко това стигаме до заключението:

Щастието в земния живот, също както и в от-въдния, се състои в поклонението и в чистото воинско служене на Аллах. Ние трябва постоя-нно да повтаряме: 

“Слава на Аллах за покорството пред Него и за успеха!” Нека благодарим на Него, Преславния и Всевишния, че сме мюсюлмани!