Главна страница | фъкъх

Когато посещаваме гробовете на родителите си и на други близки,с какво можем да им бъдем от полза?


Отговор: 

 

Скъпи, братко

   Има значителен брой хадиси които поясняват, че делата в земния живот ще застигнат човека в отвъдния, поощряващи добродеятелността и взаимопомощта.

   Пратеника на Аллах (с.а.с.) казва следното:

   "Когато човек умре, праведните му дела биват прекъснати. Изключение правят три вида дела които не биват прекъснати: Садака дадена в обществена полза(садака-и джарийе), знание или наука от която има полза и оставяне на праведно поколение което да се моли за него."  (Müslim, Vasiyyet, 14; Ebu Davud, Vesâyâ, 14; Tirmizî, Ahkâm, 36; Nesâî, Vesâyâ, 8; Dârimî, Mukaddime, 4; Ahmed İbn Hanbel, 2/372)

   За да разясним по-добре темата ще се опитаме да разделим на точки делата които други хора могат да правят за умрелите им близки или роднини :

1.Да се изплатят дълговете на починалия.

   Когато човек почине, нещо което може и трябва да се направи приоритетно от другите, е ако има задължения те да му бъдат погасени и по този начин да се затворят сметките на правоимащите над него други хора. Понеже както е споменато в следния хадис:

   "Духът на вярващия, остава свързан с него докато не му се изплатят задълженията."  (Tirmizi, Sünen, Cenaiz, 76; İbn Mace, Sünen, Sadakat, 12)

   Поради тази причина, за човек починал но оставил след себе си материални задължения, и в същото време е оставил след себе си наследство, то от това наследство първо се изплащат задълженията му.    Тук заплащането на материалните задължения не биват задължително изплатени от близките на покойникът. Който и да ги изплати, човекът бива избавен от този товар.(Buhari, Sahih, Havalat, 3.)

 2. Молитва и молба за опрощаване на греховете им:

   Една от най-големите добрини които може да се направи за починал човек, е да се молим за него и за опрощаването на греховете му. В тази връзка, Ебу Убейд Малик Ибн Рабиа ес-Саиди е задал следния въпрос:

   "О Пратенико на Аллах, има ли възможност да правя добрини на майка ми и баща ми след като са починали, с какво мога да им бъда полезен."

   На който Пратеника (с.а.с.) отговорил:

   "Да има. Това може да стане чрез молитвата за тях, и молитвата към Аллах да им опрости греховете, изпълняването на завещанието им, поддържане на близки връзки с роднините им, както и нагостяване на приятелите им" (Ebu Davud, Sünen, Edeb, 12; İbn Mace, Sünen, Edeb, 2.)

   А подобни айети като:

   "А които дойдоха след тях, казват: "Господи, опрости нас и братята ни, които ни изпревариха във вярата..."(Сура ал-Хашр 59/10)

потвърждават, че кланянето на погребална молитва, молитвата като цяло и молбата за опрощение на греховете на покойника ще бъдат от полза за него/нея. (Hayrettin Karaman, İslamın Işığında Günün Meseleleri, 107)

   На базата на подобни айети и хадиси учените са стигнали до извода че подобни молитви за мъртвите са от полза за тях. Но условие за това е покойникът да е бил вярващ (му'мин), понеже нищо няма да е от полза на онези които нямат вяра.  И без това не правилно да се прави подобна молитва. Според имам Еш'ари, "Според мнозинството изследователи на хадиси и Ехл-и Суннет, молитвата и садаката, могат да бъдат от полза за мюслюманите и след смъртта им, поради което се счита за правилно да се правят подобни молитви."

   Най-известния хадис по тази тема е:

   "Когато човек умре, праведните му дела биват прекъснати. Изключение правят три вида дела които не биват прекъснати: Садака дадена в обществена полза(садака-и джарийе), знание или наука от която има полза и оставяне на праведно поколение което да се моли за него."  (Müslim, Vasiyyet, 14; Ebu Davud, Vesâyâ, 14; Tirmizî, Ahkâm, 36; Nesâî, Vesâyâ, 8; Dârimî, Mukaddime, 4; Ahmed İbn Hanbel, 2/372)

   От него правим следните заключения:

     a. Така наречената "Sadaka-i cariye" или садака в обществена полза, която може да бъде построяване на път от който могат да се възползват хората, мост, джамия, чешма, месджид и вакъфски учреждения сред които най-полезните и пълзотворни са училища и общежития в които могат да бъдат обучавани пълзотворно младите поколения, биват искрени дела които оставайки в "живот" след покойника, по думите на Пратеника (с.а.с.), понеже дават начало или пример за правене на праведни дела, то той ще бъде възнаграден и с дял от праведните дела които са продиктувани от даването на този тип садака и след смъртта му, докато това учреждение съществува.

    б. Добрите научни разработки също са като садака в обществена полза. Ученият (алим), бива възнаграден спрямо капацитета си. Отделно и подкрепата на учените, и покриването на нуждите им от книги, тефтери, храна и облекло, също биват като постоянно отворена врата за добрини и садака в обществена полза.

   в. Заминаващия дух на умрелия човек, би искал да остави след себе си едно добро поколение което да извършва праведни дела и да отгледа праведни и добри поколения. Само ако след себе си остави подобно поколение, то това поколение би му било от полза и в Съдния ден. Иначе мъртвия не очаква нито да хапне халва, нито седма, четиридесета или педесет и втора вечер, нито мевлит, нито платен хатим,  нито девир, нито закачането на някоя стара снимка на стената.

3. Даване на милостиня (садака):

   Учините от Ехл-и Суннет са стигнали до взаимно съгласие, че милостинята дадена от името на покойника ще бъде от полза за него.

   Има хадиси на Пратеника(с.а.с.) които потвърждават това мнение.

   В хадис предаван от Ибн-и Аббас(р.а.) се казва следното:

   "Един човек дойдe и попита: "О Пратенико на Аллах, майка ми почина. Ако дам милостиня (садака) от нейно име, това би ли било от полза за нея?"

А Пратеника(с.а.с.) отговори: "Да."

След което човекът добави: "Имам една овощна градина, бъди ми свиделтел, че я давам за милостиня от името на майка ми."(Buhari, Sahih, Vesaya, 15, 20, 26.)

   За дадената милостиня в името на покойник независимо дали е дадена от най-близките му като сина или някой друг се счита единодушно че достига като добро дело до покойника.

Са'д Ибн Убаде разказва в друг хадис, коя от милостините давани за покойника е по-добра и значима. Са'д разказва следното:

"О Пратенико на Аллах, майка  ми почина, коя от милостиня направена в нейно име е по-добра и значима."

Отговорът бе: "Вода!...", вследствие на което Са'д изкопа кладенец и каза:

"Този кладенец е за майката на Са'д".

 Този хадис потвърждава че подобен тип милостини от името на покойници са възможни.

4. Отговяването на задължителните дни за постене на починалия от близките му:

   За починалия човек който не си е отговял задължителните дни за постене по време на месец Рамазан има две положения:

    а. Извинителни причини като недостиг на време, болест, пътуване, непосилност за говеене поради, които починалия не е изпълнил това свое религиозно задължение: Според множеството от учените, поради това че причините не са зависими от покойния, то това не го прави грешник и съответно това не изисква и по-нататъшни действия. Понеже тези пости са задължения за които не е получил физическата възможност да бъдат изпълнени. Поради тази причина ако човек умре на път или по време на болест, няма нужда да се отговяват изпуснатите дни за говеене. 

     б. За починалия, който не си e отговял пропуснатите дни, въпреки че е имал физическата и времева възможност за това, няма възможност това богослужене да бъде изпълнено от близките му. По-точно според мнозинството от учените по фъкъх (ислямско право), не е ваджип (положение близко до фарз (задължително)) да се отговеят останалите неизпълнени задължителни дни за постене на починалия. Понеже постенето е тип физическо богослужене и е поставено в Исляма като един от неговите стълбове. Както приживе така и след смъррта на някой, наследсвеността и приемствеността му не се считат за позволени. В това направление то е като намазът (молитвата). В един хадис по темата се предава следното:

"Никой не може отслужва молитва или да пости вместо друг. Но от негово име за всеки ден може да даде храна на бедните в размер на един мюд (мерна единица, равняваща се на съд с вместимост от около 18 литра)"

   По въпроса за постенето вместо починалия човек:

- Ахмед Ибн Ханбел казва че ако починалия не си е отслужил дните за пости от Рамазан, постите за даден обет или постите за кефарет (милостиня или постене с което човекът се надява да му бъде опростен даден грях от Аллах), то те могат да бъдат отслужени от негов настойник (близък или роднина).

- Имам Малик, Шафии и Ебу Ханифе смятат, че настойникът на починалия, трябва да даде милостиня (садака) в размер на 1 'саа' (3.333 кг.) ечемик или половин 'саа' (около 1.667 кг.) пшеница за всеки пропуснат ден от покойника. По същия начин, за всеки намаз (според някои за всеки ден) трябва да се даде милостиня (садака) в същото количество. И мнозинството от учени считат, че физическите бослужения на покойника не могат да бъдат отслужени от друг.

 Поради притеснението, че отварянето на подобна врата, може да навреди на богослуженето на хората в техните здрави и трудоспособни години, някои учени се изказват, че "не може да се отговява никакво говеене за друг човек, а само може се отплати кефарет за него."

5. Хадж който може да се направи от името на починалия:

   Даден човек може да отслужи хадж вместо починал човек и да посвети доброто дело на него. И наистина в хадис предаден от Бурейре(р.а.) и Ебу Давуд(р.а.), на въпрос на една жена, която е питала дали може да изпълни поклонението хадж вместо починалата и майка, която е нямала тази възможност приживе: Пратеника (с.а.с.) отговаря : "Да, направи хадж за\вместо нея."(Müslim, Sahîh, Sıyâm, 27)

Колкото и мнозинството от учени, да твърдят че физическите богослужения не могат да бъдат изпълнени от другиго, с поставяне на условието за непосилност за изпълнението му приживе, само хаджът се счита че може да бъде изпълнен от някой друг. Непосилност се обяснява като, смъртта на човека или хронична болест от която се счита че болния няма да се излекува и го възспира от това богослужене, например инвалидност. (İbrahim Canan, a.g.e, 2/488)

   В друг хадис предаден от Зейд Ибн Еркам (р.а.) се споменава следното:

Пратеника(с.а.с.) каза следното: "Ако някой от вас направи хадж вместо родителите си, то с този хадж ще бъде изпълнен дълга на родителя. Това положение бива възвестено на родителя в отвъдното. Дори този човек да не се е подчинявал на родителите си, поради тази негова постъпка, пред Аллах бива записан измежду добрите Му раби(служещи Му)." 

   Разбира се, причината и смисълът на тези предания, е да се покаже възможността на извършването на това богослужене вместо друг. С надеждата че с безмерната милост на Всевишния, поради това направено добро ще опрости неизпълнените задължения на своите раби, но в случай че имайки тази възможност в своите здрави години те изоставят това богослужене и умрат в това положение то със сигурност от тях ще се търси равносметка за тези им постъпки.

   Както се изразява Ибн-и Кудаме, починалия може се възползва от богослужения направени в негова полза от други хора. Понеже богослужения като говеенето, молитвата (дуа), молитвата за прошка и хаджът са физически. Аллах Теаля позволява достигането на тези добрини до починалия човек.

   Но причините поради които тези богослужения не са изпълнени от починалия, трябва да са от рода на болестно състояния поради което болния не може да говее и преди да е оздравял или да е имал физическата възможност да говее за  пропуснатите дни, да умре. Само имайки подобни причини неизпълнените и пропуснати богослужения на починалия могат да се изпълнят от близките му и те да бъдат приети от Аллах, а не изоставените нарочно и безпричинно.

6. Правене на курбан от името на покойника:

   Възможно е да се направи курбан от името на покойника и да се раздаде като милостиня (садака). Следния случай който ще споменем потвърждава това мнение:

" Видях Али (р.а.) да прави курбан на два козела, като каза следното:

"Единия е за мен, а другия за Пратеника (с.а.с.)" и добави "Пратеника(с.а.с.) ми постанови така и докато съм жив няма да го изоставя"" (Tirmizi, Dâhâyâ, 2; Ebu Davud, Dâhâyâ, 2)

   Курбанът който прави Али (р.а.) е след кончината на Пратеника (с.а.с.).   Ебу Давуд записва хадиса в една глава озаглавена "Курбан от името на покойник". Тирмизи от своя страна отбелязва че някои учени дават позволение за подобен курбан докато други са против това.

   Отделно от това, има различни хадиси които споменават, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е правил курбан в името онези от своята общност които свидетелствали за единството на Аллах и за неговото пратеничество.

   Следователно от действията на Пратеника (с.а.с.) разбираме че подобни действия които се правят за умрелите, ще ги застигнат и те ще получат дял от направените добрини за подобни действия. В това отношение обаче, много от хората, правят курбани пред гробовете с цел за да удовлетворят покойниците или правят курбана за покойника (а не за Аллах, и да се надяват доброто дело да достигне до покойника), като това едно напълно погрешно разбиране и е нововъведение (би'да) в религията. Поради тази причина Пратеника (с.а.с.) казва следното:

"В исляма няма правене на курбан в(покрай) гроба на покойника."

   Понеже курбанът е вид богослужене, а те се правят единствено заради Аллах. И поради тази причина правенето на курбан заради гроб или гробници, да оставим настрана доброто, може да ни навреди на вярата или да ни доведе до идолопоклоннически действия. И категорично човек трябва да се пази от подобни действия. Това е обичай останал от времената на невежеството, защото арабите от онова време, са правели курбан в определени времена или веднага след погребването на покойника и раздавали месото му.

А всъщност Пратеника(с.а.с.) казва,

"Странете от противопоставянето в религията, всяко нещо добавено в религията впоследствие е нововъведение (би'да) и всяко нововъведение води до отклоняване от правия път." (Dârimî, Mukaddime, 16)

с което ни и предупреждава, в друг хадис пък се казва,

"Оставям ви две неща за които докато се придържате здраво, няма да бъдете отклонени от правия път: Книгата на Аллах и сунната на пратениците . . ."

с което пък ни насочва как да отсяваме нововъведенията и отклоняванията от правия път.

7. Четене на Коран и възжелаването добрината за това да бъде дадена на покойника:

   По въпроса дали може добрите дела от намаз и четене на Коран да бъдат направени от името на покойника учените се разделят на две основни течения: 

   Според учените от мезхебите Ханбели и Ханефи а и на някои от по-скорошните учени от Шафии и Малики добрината от четенето на Коран и правенето на молитва (дуа) за покойник, достига до него дори и четящия да не е до гроба му. А и четенето на молитва (дуа) след четенето на Коран се счита за по-подходящо и човек може да се надява повече за нейното приемане.

   Според първите учени от Малики и Шафии, добродетелта от богослуженията не достигат до никой освен до онзи който ги извършва.

   Според Ханефиите, човек може да дари добрината от делата си на някой друг. Дали това ще е намаз, говеене, милостиня или други дела не е от значение. Даряването на добрините от тези дела на покойникът не намаля от дела на неговата добрина.

Според Ханбелиите, не се счита за проблемно четенето на Коран до гроба на някой.

Според Маликиите, четенето на Коран над човека след смъррта му или над гроба му е нежелателно (мекрух). Понеже първите мюслюмани не са предприемали подобни действия. Но по-съвременните Маликии считат че няма нищо порицателно в четенето на Коран и споменаването на Аллах, покрай гроба на покойника както и в даряването на добрините от тези дела на покойника.

Известното според Шафиите виждане е, че нищо освен собствените дела на покойника не ще му бъде от полза. Но по-съвременните учени от Шафии, твърдят че подобно четене и даряване на добри дела би било от полза за покойника. Като по този начин се вижда че и четирите мезхеба стигат до единно отношение към този въпрос.

   Според Ибн Салах, след четенето на Коран би било подходящо да се каже "О Аллах, предай добрините от четенето на Коран на ...(името на покойника)". В това отношение близостта на човека не е от значение. Необходимо е човек да е убеден че това ще бъде от полза за покойника. Дори пратеника понякога посещаваше гробищата и правеше молитва за покойниците там.

Понякога Пратеника (с.а.с.) отиваше на гробищата Баки' и казваше така:

"О покойници в дома на вярващите! Селям на вас! И ние ще се завърнем при вас с позволението на Аллах. И моля Аллах да опрости и нас и вас, и да ни опази от трудностите и страховете на отвъдния живот и да ни дари с мир и спокойствие."(Müslim, Sahih, Cenaiz, 102; Farklı rivayetler için bkz.: Ebu Davud, Sünen, Cenaiz, 79; Neseî, Sünen, Taharet, 109, Cenaiz, 103; İbn Mace, Sünen, Cenaiz, 36, Zühd, 36)

   Както се вижда Пратеника (с.а.с.), се моли за заминалите от този свят хора и им пожелава сладост и спокойствие. И всъщност ако подобен зов(дуа) би бил безмислен то той не би го направил. Понеже както се споменава в Корана той никога не би говорил заради показност. Каквото и изказване да е правил то то е обвързано с низпосланите му знамения. 

   Добрините от делото за четене на Коран могат и е препоръчвано на първо място да бъдат дарявани на Пратеника(с.а.с.). Защото той е причнителя за избавянето ни от отклоненията в религията. С това се изразява благодарност и е една красива отплата. Четенето на Фатиха, Ясин и на целия Коран за покойниците могат да бъдат дарени на безброй умрели души едновремено, и всички те биха получили от това благо. Понеже това не би било непосилно за величието на Аллах.

   Някои учени твърдят, че освен добрините от четенето на Коран, така и всякакви други добрини могат да достигнат и до покойника при условие че това бива споменавано при извършването им. Само че условието за това е в тези дела да се търси задоволството на Всевишния Аллах. Както и всъщност не може да се плаща за четене на Коран и после да се дарява доброто от това четене. Защото четенето на Коран е богослужене. А богослуженето бива прието като добрина когато се прави за задоволството на Аллах, а не за пари, и чак тогава това би било от полза на покойника. В противен случай не би било добрина, пък камо ли някой да се възползва от нея.

   Според известното мнение на Маликии и Шафиите, понеже делото и изборът не е личен, дори и четенето на Коран или каквото и да е друго физическо богослужене не може да бъде от полза за покойника, освен в случаите когато Коранът се чете до гроба на човека, тогава той бива възнаграден за това че се явява слушател на това четене.

   Други учени твърдят че само близки роднини и деца могат да отслужат пропуснатите, хадж, молитва (намаз) и пости. Но като най-сполучливо считаме мнението, че без да отпада отговрността за пропуснатите богослужения, покойните мюслюмани могат да получават добрини за дарени за тях богослужения. (Hayrettin Karaman, İslamın Işığında Günün Meseleleri, 108)

   Не бива да забравяме и следната истина,  покойникът със сигурност ще бъде питан за пропуснатите и игнорираните от него религиозни задължения. А не както се счита от някои неуки хора, че покойникът не ще бъде отговорен за действията си след като примерно му се изплати милостиня за пропуснатите задължителни богослужения. Ако подобни деяния са направени по подобаващ начин, с подобно даряване на добрини, може само да се надява да бъде опростен за тази своя нехайност.

( съкратен превод от Doç. Dr. Hüdaverdi ADAM, Köprü Dergisi, Güz 2001, Sayı: 76)

С пожелания Всевишния да ви дари със благо за което дори и не сте подозирали.

 

 

Share this