Главна страница

Молитвата по пет пъти на ден не е ли малко прекалено? Как бихме могли да се молим толкова пъти на ден, без да ни дотегне от това?


 “За вярващите молитвата е предписание в определено време.” (Коран, Сура Жените: 103)   

Веднъж един човек, голям по възраст, тяло и положение, ми каза: “Отслужването на молит-вата е хубаво и прекрасно, но повтарянето й по пет пъти всеки ден е твърде много и това я прави отегчителна.”

След като бе минало дълго време от изри-чането на тези думи, аз се вслушах в себе си и изведнъж чух душата си да повтаря същите слова. Внимателно ги премислих и установих, че тя лениво е възприела същия урок от сатаната. И узнах тогава, че онзи мъж сякаш е произнесъл словата си с езика на всички  души, повеляващи зло, или е бил принуден да постъпи така. И си казах: “Докато душата ми продължава да повелява зло, аз трябва да започна първо от себе си, защото който е неспособен да поправи себе си, той е неспособен да стори това с другите.” И й продумах: “О, душа, чуй от мен пет предупреждения в отговор на твоите думи, след като си потънала в пълно невежество  и си апатична в съня на нехайството, върху ложето на леността!”

Първо предупреждение

О, моя злощастна душа, нима животът ти ще продължи вечно? Нима ти е даден твърд обет, че ще просъществуваш до следващата година или до утрешния ден? Онзи, който е сторил да скучаеш и да се отегчаваш от повтарянето на молитвата, той ти внушава, че си вечна и без-смъртна, и показваш кокетство, сякаш с твоя разкош си увековечена на този свят.

Ако разбереш, че животът ти е кратък и отминава напразно и без всякаква полза, несъмнено тогава отдаването на един от двайсет и четирите часа за прекрасно служене и за приятна и блага мисия, което е милосърдие спрямо теб и средство за постигане на щастлив вечен живот, не би те карало да скучаеш и да изпитваш досада, а би било средство, подбуждащо към чист копнеж и възвишена чудесна наслада.

Второ предупреждение

О, моя лакома душа, всеки ден ти ядеш хляб, пиеш вода и дишаш въздух. Това повторение не ти ли навява скука и досада? Без съмнение не, защото повторението на потребността не поражда скука, а дори възобновява насладата. Затова и молитвата, която носи храна за сър-цето ми, жива вода за духа ми и скрит нежен Господен зефир за тялото ми не би трябвало никога да те изпълва със скука и досада.

Да, сърцето, изложено на безгранични скърби и болки, съблазнявано от безкрайни надежди и сладости,  не може да придобие нито сила, нито храна иначе освен като смирено и богоугодно почука на вратата на Милостивия, Прещедрия, Способния на всяко нещо. 

Да, духът, свързан с повечето създания, които бързо идват и си отиват в този тленен свят, пие живата вода само като се насочи чрез молитвата към извора на милосърдието на Пребъдващия обожаван и Безсмъртния любим.

Да, изящното, нежно, чувствително човешко съкровение (сирр), което е сияйно Господно благодеяние и е сътворено за вечността, и по природа копнее за нея, и е огледало, отразяващо проявленията на Великата същност, би трябвало да изпитва най-силна потребност да си поеме дъх сред трудностите, жестокостта и напрежението на земните условия мрачни, мимолетни, задушаващи, премазващи. Това мо-же да стане само като подиша през прозореца на молитвата.

Трето предупреждение

О, моя нетърпелива душа, ти си объркана днес, като си припомняш усилията, които си полагала за богослужене през отминалите дни, трудностите на молитвата и бремето на пред-ходните беди. После ти размишляваш за задълженията на богослуженето в идващите дни, за мисията да се отслужват молитвите и за болките на нещастията, и тогава проявяваш нетърпение и не издържаш. Би ли могъл така да постъпва човек, който има поне капка разум?

По липсата на търпение приличаш на глупав командир, който насочва огромни сили от армията си към десния фланг на врага, докато в същото време войниците от този фланг са се присъединили към неговите редици и са станали подкрепление, а останалите си бойни части е изпратил на левия фланг на врага, когато там не е имало нито един войник. Тогава врагът разбира слабото му място, насочва атаката си към центъра и разбива напълно както пълководеца, така и армията му.

Да, ти приличаш на този лекомислен командир, защото трудностите и умората на отминалите дни вече са приключили, отишли са си болките и е останала само сладостта, а бремето се е превърнало в награда. Затова не само не би трябвало да се поражда скука, но и да възниква нов копнеж, свеж стимул и постоянен сериозен стремеж към движение и напредък. А след като бъдещите дни все още не са дошли, би било проява на глупост и слабо-умие да се мисли за тях още отсега. Това прилича например на плач и ридание заради глад и жажда, които евентуално биха могли да ни сполетят в бъдеще.

Докато нещата продължават така, ако имаш капчица ум, помисли за богослуженето именно в този ден! Кажи си: “Ще прекарам един час от него в изпълнение на прекрасно, мило, важно задължение, на извисена и знатна служба, за която се получава велика отплата при незначителни усилия.” И тогава ще почувстваш, че болезнената ти вялост се превръща в блага решимост и приятна активност.

 О, моя душа, лишена от търпение, ти си длъжна да бъдеш търпелива при три положения:

първото: в подчинението пред Аллах;

второто: във въздържането от грях;

третото: при беда.

Ако разбираш, възприеми ясната истина от примера с пълководеца в това предупреждение като поука и аргумент, и кажи решително и мъжествено: “О, Многотърпеливи!”. После се нагърби с търпението в трите му разновид-ности, опри се на неговата сила, вложена у теб, и понасяй търпеливо! Тя е достатъчна за всички трудности и за всички злощастия, доколкото погрешка не си я разпиляла за странични неща.

Четвъртото предупреждение

О, моя лекомислена душа, как ти се струва, дали изпълнението на това богослужене е безрезултатно и безполезно? И въздаянието за него дали е малко и дребно, та чувстваш досада? А всеки от нас работи от сутрин до вечер и неуморно се напряга, ако някой го стимулира да получи пари или го заплаши. Молитвата, която е препитание за твоето бедно, безсилно сърце, и е покой за него  в тази временна странноприемница, земния живот, и е храна и сияние за жилището, в което ти трябва да отидеш твоя гроб, и е твоят договор и оневиняване в съдилището, за което несъмнено ще те съберат заедно с други, и ще бъде светлина и бурак по правия път, по който трябва да преминеш. Нима тази молитва е безрезул-татна и безполезна, или отплатата за нея е незначителна?     

Ако някой ти обещае подарък на стойност сто лири, ще те използва сто дена и ти ще се стараеш, и ще работиш без досада и умора, като вярваш на обещанието му, въпреки че може и да не го изпълни. А ако някой ти обещава и никога не нарушава обещанието си, и дори е абсурд да постъпи така? А Той ти е обещал отплата и скъпа награда Рая, и велик подарък вечното щастие, за да изпълняваш задължение към Него и приятна, мила задача, при това за много кратко време. Не мислиш ли, че ако не изпълняваш тази мисия и тази незначителна служба, или я вършиш без желание, или с прекъсвания, ти пренебрегваш Неговия подарък и се съмняваш в Неговото обещание? Не заслужаваш ли тогава строго превъзпитание и болезнено наказание? На този свят ти вършиш неуморно тежка работа от страх да не попаднеш в земния затвор, ала не буди ли у теб страхът от Вечния затвор Ада решимост да изпълняваш най-лекото и пре-красно задължение: служенето на Аллах?    

Петото предупреждение

О, моя душа, влюбена в земния живот, дали вялото ти богослужене и пропуските ти в молитвата произтичат от многото ти светски занимания? Или не намираш възможност да преодолееш житейските грижи? Удивително е, нима си сътворена единствено за земния живот, та му посвещаваш цялото си време? Размисли! Та ти не можеш да достигнеш и най-малкото врабче по способност да си набавяш нужните средства за съществуване, въпреки че по природа си най-издигнатото от всички създания. Защо не разбереш от това, че основното ти предназначение не е да затъваш в земния живот, нито да се грижиш за него, сякаш си като скотовете, а то е да се стремиш и напрягаш за вечен живот като истински човек. Впрочем повечето от делата, които наричаш земни зани-мания, не те засягат, а се набъркваш в тях с любопитство и пропиляваш твърде ценното си време за неща, които нямат стойност и са непотребни и безполезни, например да узнаеш какъв е броят на кокошките в Америка или от какъв вид са сатурновите пръстени, сякаш с това придобиваш някакви знания за космоса и статистиката. А изоставяш най-потребните, най-важните и най-насъщните неща, сякаш ще векуваш хиляда години. Ако възразиш, че онова, което те отвлича и те прави вял за молитвата и богослуженето, не е като тези незначителни неща, а е много по-наложително, свързано с изкарването на прехраната, тогава чуй от мен следния пример.

Ако дневната надница на човек е сто гроша и някой дойде и извика някого да изкопае за десетина минути дупка, в която ще намери скъпоценен камък като например изумруд на стойност сто лири, колко глупаво извинение и дори лудост би било това да се отхвърли с довода: “Не, не ще отида, защото ще ми отнемат от надницата.” Такова е и твоето положение. Ако изоставиш задължителната молитва, всички плодове на твоите стремежи и действия в тази градина ще се ограничат в рамките на незначителна издръжка за този свят, без да пожънеш нейните ползи и благодати. А ако уплътниш почивката си между периодите за труд, за да отслужваш молитвите, които са средство духът да получи покой и сърцето да си поеме дъх, тогава към твоята издръжка за оня свят и към провизиите ти за отвъдния живот заедно с благословените ти земни средства за съществуване ще се добави и велик източник на две постоянни духовни съкровища:

Първото съкровище: ще вземеш своя дял от прославянията (тасбихат) с искрено намерение, отправени към Аллах от всички цветя, плодове и растения в твоята градина[1].  

 Второто съкровище: всичко, което някое създание, било то животно, човек-клиент или крадец, е изяло от реколтата на твоята градина, се смята за дадена от теб доброволна милостиня (садака) при условие, че гледаш на себе си като на посредник и служител, който разпределя сред творенията имота на Всевишния и Преславния Аллах, тоест разпо-режда се в името на истинския Даряващ препитание и в рамките на одобряваното от Него. 

Размисли сега за онзи, който изоставя молитвите: какви огромни щети той претърпява! Колко много губи от това изобилно богатство! И как ще остане той банкрутирал и лишен от тези две вечни съкровища, които изпълват човека с духовна сила за работа, и го карат да копнее за усърдие и активност! Дори и да достигне най-окаяната си възраст, той ще изпита досада и отегчение, и ще си каже: “За какво ми е това? Защо да изнемогвам от умора? Заради кого работя? Аз утре ще отпътувам от този свят.” И ще потъне в леност.

А другият човек ще си каже: “Аз ще се стремя да върша бързо позволени дела наред със своето нарастващо богослужене, за да изпратя в гроба пред себе си повече светлина и да натрупам за отвъдния си живот още по-голям запас.”

Извод: знай, душа, твоето вчера вече се е стопило, а утрешният ден все още не е дошъл. Никой не ти е дал обет, че той ще ти принадлежи. Затова смятай, че истинският ти живот завършва днес и най-малкото, което можеш да направиш, е да прекараш един час от деня си в своята спестовна каса за отвъдния живот джамията или молитвеното килимче, за да гарантираш истинското си вечно бъдеще.

Знай също, че всеки нов ден е врата, отворена към нов свят за теб и за други хора, и ако не отслужиш през него молитвата, светът на този ден отпътува в отвъдното мрачен, жалващ се, тъжен, и ще свидетелства против теб. 

Всеки от нас има своя частен свят от света и качеството му зависи от делата и сърцето на човека. Той прилича на огледало, в което образът се появява такъв, какъвто е в дей-ствителност по цвят и качество. Ако обектът е черен, и образът му ще се появи такъв. Ако е блестящ, и образът му ще е ясен. Иначе ще се получи изопачаване и най-малкото, и най-дребното нещо ще се уголеми. Така и ти със сърцето, ума и делата си можеш да промениш образа на своя свят. Чрез избора си и като се подчиняваш на волята си можеш да накараш този свят да свидетелства в твоя полза или вреда.

 Така ако си отслужил молитвата и си я отправил към Твореца на този свят, Владетеля на величието, твоят свят, който зависи от теб, мигом ще се озари, сякаш чрез намерението за своята молитва си включил осветлението и тя като електрическа лампа е озарила наоколо и е разсеяла мрачините. Тогава ще видиш, че всички бъркотии и скърби, които те обграждат в земния живот, са проявление на мъдър ред и са смислено послание, написано  с калема на Господното могъщество. В сърцето ти ще заструи лъч светлина от кораничното знамение   “Аллах е Светлината на небесата и на земята”, ще озари света на настоящия ти ден и със сиянието си ще засвидетелства пред Аллах в твоя полза.    

Братко, пази се да не говориш така: “Какво е моята молитва в сравнение с истината за молитвите!” Защото както костилката на фурмата съдържа в ядрото си свойствата на високата палма и разликата е само в детайлите и в целостта, така и молитвата на обикновените хора като теб и мен съдържа дял от светлината и тайна от тайните на истината, и е сходна с молитвата, отслужвана от някой свят праведник, дори това да не се осъзнава. А озарението от нея има различни степени, както са различни многото етапи, които бележат пътя на раз-витието от костилката на фурмата до палмовото дърво. Въпреки че в молитвата се съдържат още повече степени, всички те носят същност от озарителната истина.

   

О, Аллах, благослови и с мир дари онзи, който е казал: “Молитвата е опората на религията.”! Благослови и с мир дари и неговия род, и всичките му сподвижници! 



[1] Това е урок за някои от работещите в градина (бел. авт.)