Главна страница | социален живот

Скритите мъдрости на говеенето през месец Рамадан. (Част 1)


 "Рамадан е месецът, през който бе низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението." (2: 185)

  • Първо положение

"Говеенето през месец Рамадан е един от петте стълба на Исляма и е смятано за един от най- великите ислямски обреди.

Повечето от плодотворните му мъдрости са насочени към това, да се изяви господството (рубубия) на Истината (ал-хак), всеблагословен и всевишен е Той, както и към социалния и личния живот на хората, а също към възпитаването и пречистването на душата (нефс) и изразяването на признателност за Божиите дарове.

Ще споменем само една от твърде многобройните мъдрости, вложени в говеенето, от гледна точка на изявата на Истината, всеблагословен и всевишен е Той.

Аллах Всечистия и Всевишния е сътворил земната повърхност, сякаш тя е обширна трапеза, обсипана с безчет блага, и я е приготвил като шедьовър за човека, да я ползва 

"... оттам, откъдето не е предполагал" (65: 3).

Така Той ясно показва съвършенството на Своето господство (рубубия), милосърдие и състрадание. Но под воала на нехайството и зад завесите на причинността човек не забелязва и не съзира напълно ярката истина, съобщавана и изразявана от споменатия факт, и дори може да я забрави. А през благословения месец Рамадан вярващите веднага се превръщат в дисциплинирана армия, всички бойци от която запасват пояса на богослуженето с всеотдайност пред Аллах и имат готовност преди разговяването (ифтар) да се отзоват на командата на Всемогъщия, Вечния: "Заповядайте!", и да седнат на щедро гостоприемната Му трапеза. Те приемат това всеобхватно велико милосърдие с дисциплинирано велико богослужене...

  • Второ положение

С редица мъдрости благословеният месец Рамадан отправя признателност за даровете, с които Създателя ни е отрупал. Една от тях е следната.

Както бе споменато в Първо слово, всички храни, които слугите донасят от султанската кухня, имат своята цена. Би било глупост някой да си въобразява, че тези скъпи продукти са дреболии, които не струват нищо, и да не се знае кой е истинският Благодетел, след като слугата получава и подаръци за своята работа.

Така и за безбройните храни и блага, които Всеславния е разстлал по земната повърхност, Той категорично изисква от нас да платим цената им, а именно - да благодарим за тях. Външните им причини и носители са сякаш слуги. Ние им плащаме заслужената цена и се осланяме на тяхната милост и благоволение и дори ги почитаме и сме им признателни повече, отколкото заслужават. В действителност истинският Благодетел - Всеславния - най-много заслужава да му отдадем изключителна признателност и прослава, да изпитаме безкрайно задоволство и удовлетворение. Той напълно е достоен за всичко това, дори в още по-голяма степен. Следователно, за да се отдаде благодарност на Преславния и да се изпита удовлетворение от щедрите Му дарове, трябва да се разбере, че те произлизат непосредствено от Него, нужно е да се оцени стойността им и да се усети потребност от тях.

Затова говеенето през благословения месец Рамадан е ключ за реална и искрена признателност, за велика всеобща възхвала на Аллах Преславния. Така е, защото повечето хора, които през останалото време не са били принудени да се лишават и не им се е налагало да вкусят жестокостта и огризките на истинския глад, не осъзнават стойността на много блага. Натежалите от пресищане, особено ако са богати и живеят в охолство, не разбират например каква огромна благодат се крие в разчупването на къшей сух хляб. А вярващият осъзнава при разговяването, че е удостоен със скъпоценен Божи дар, което се засвидетелства и от силата на вкусовите му усещания. Затова, като се започне със султана и се завърши с най-окаяния бедняк, говеещите през месец Рамадан получават възможността да отправят духовна благодарност към Аллах Всевишния в резултат на това, че разбират стойността на великите Му дарове. Въздържането на хората от храна през деня води до осъзнаване на факта, че тя наистина е благодат, защото си казват: "Тези дарове не ни принадлежат и не можем свободно да ги консумираме. Те са собственост на друг и са Негово благодеяние и щедрост към нас. Сега чакаме повелята Му." Така човек отдава духовна признателност за дарените му блага. По този начин говеенето се превръща в ключ за признателност от различни посоки, а отправянето на благодарност е истинската функция на човешките създания.

 

  • Трето положение

В говеенето са вложени множество мъдрости, насочени към социалния живот. Една от тях е следната. Хората са сътворени с различни материални възможности, затова Аллах Преславния подканва богатите да протегнат ръка за помощ на бедните си събратя. Няма съмнение, че заможните хора не са способни да изпитат напълно будещите съчувствие състояния, в които изпадат бедните, и не могат да се вживеят изцяло в тяхното гладуване иначе освен чрез лишенията на говеенето. Ако не е то, мнозина богати хора, следващи страстите си, въобще нямаше да разберат колко болезнени са гладът и мизерията и колко бедните се нуждаят от съпричастие и милосърдие. Така жалостта към себеподобните, вложена в човешкото създание, става една от основите, подбуждащи към реалната благодарност, защото всеки човек, който и да е той, може да намери някой по-беден от себе си в даден аспект, и се чувства длъжен да изпитва към него състрадание.

Ако не бе принудата да се вкуси горчивината на глада, никой не би проявил добротворство към другите и не би изпълнил дълга си към себеподобните - чрез връзката на съчувствието да си взаимодейства и да си сътрудничи с тях. И дори ако го направи, не би го извършил по най- съвършения начин, защото той самият не усеща истински това състояние.

 

  • Четвърто положение

От гледна точка на възпитаването на човешката душа говеенето през месец Рамадан включва няколко мъдрости. Една от тях е следната.

Душата по природа иска да се избави от оковите си, да бъде свободна и волна, и сама се възприема така, дори настоява да получи въображаемо господство и да се движи на воля, където пожелае. Тя не иска и да мисли, че е израснала, развила се е и е възпитана с безчет Божии благодати, особено ако притежава богатство и могъщество в земния живот, и ако нехайството я подкрепя и подпомага. Тогава тя поглъща Божиите дарове без позволение и разрешение - сякаш е скот.

Но в благословения месец Рамадан душата на всеки човек, от най-заможния богаташ до най-окаяния бедняк, започва да вниква в същността си и да разбира, че не е владетелка, а е подвластна, и не е свободна и волна, а е робиня, подчинена на господаря си, и без заповед не може да протегне ръка и за най-дребното действие, дори за вода. С това се пречупва самоза- блудата за мнимото u господство, тя надява юздите на богослуженето, започва да се покланя на Аллах Всевишния и встъпва в основната си функция - отдаването на благодарност.

Избрани части от "Послания за месец Рамадан, за пестеливостта и за благодарността"

Share this