Главна страница | Рамазам

Скритите мъдрости на говеенето през месец Рамадан. (Част 2)


  "Рамадан е месецът, през който бе низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението." (2: 185)

 

  • Пето положение

Говеенето през месец Рамадан съдържа много мъдрости от гледна точка на превъзпитаването на повеляващата зло душа (ан-нафс ал-аммара би- с-су), на поправянето на нейния нрав и принуждаването u да изостави сляпото си поведение. Тук ще споменем само една от тези мъдрости.

Когато е нехайна, човешката душа забравя своята същност и не вижда вложените в природата й безгранична слабост и безкрайна бедност наред с изключителните недостатъци. Тя не желае да забележи тези скрити в естеството u черти и не разсъждава за пределната си уязвимост, за това, доколко е изложена на изчезване и доколко е прицел на бедите, както и забравя, че е съставена от плът и кости, които бързо се разлагат и изтляват. Затова душата се държи, сякаш е от стомана и е защитена от смъртта и гибелта, и сякаш е вечна завинаги. И я виждаш да се устремява към земния живот, да се хвърля в обятията му със силна алчност и огромна лакомия и да изпада в гореща връзка с него и в бурна любов. Тя стиска в шепа всичко сладко и полезно, и нещо повече, забравя своя Творец, Който я отглежда и възпитава с пълно милосърдие и състрадание, и се хвърля в бездната на порочните нрави, като изличава от паметта си мисълта за последствията от делата си, за крайния резултат от земния и отвъдния си живот.

А говеенето през месец Рамадан кара най-нехайните и най-закоравелите в своя бунт хора да усетят слабостта, безсилието и бедността си, и благодарение на глада всеки да помисли за душата и за празния си стомах, да осъзнае телесните си потребности, да си припомни колко е слаб, колко се нуждае от Божието милосърдие и състрадание, да усети дълбоко в себе си стремеж да почука на вратата на Господното опрощение с пълно безсилие и очевидна бедност, като се отърси от своеволието на душата и така се подготви да почука на вратата на Божието милосърдие с ръката на вътрешната признателност (ако нехайството не е покварило разума му).

 

  • Шесто положение

Обилие от мъдрости е вложено в говеенето през благословения Рамадан, що се отнася до факта, че през него е низпослан Свещеният Коран и че той е бил най-важното време за низпославането му. Ще разкрием само една от тези мъдрости.

След низпославането на Свещения Коран през благословения месец Рамадан би трябвало човек да се отърси от низките потребности на душата, да отхвърли дребните дела и нищожните подробности, като се подготви да приеме добре и по подобаващ начин това небесно Слово чрез връщане към времето на неговото низпославане през този месец и чрез превъплъщаване в ангелските духовни състояния - отказа от храна и вода; чрез четенето на Свещения Коран така, сякаш знаменията му току-що се низпослават; чрез слушането му с чувство на пълно смирение; чрез вникването във вложеното в него Божие Слово за постигане на духовна извисеност, сякаш човек го чува директно от Най-достойния Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, или дори напряга слух, сякаш го чува от Джибрил, мир нему, или направо от Безсмъртния събеседник, всеславен и всевишен е Той, а после предава известието на Свещения Коран и го чете на други хора, като разяснява някоя от мъдростите на низпославането му.

През благословения Рамадан ислямският свят се превръща сякаш в джамия, и каква велика джамия е тя! Във всеки от нейните ъгли и дори край всяка от колоните u са струпани милиони мюсюлмани, които са наизустили целия Свещен Коран и сега четат това небесно Послание, за да го чуят обитателите на земята. Те прекрасно изявяват убедителността на кораничното знамение: "Рамадан е месецът, през който бе низпослан Коранът..." Така те потвърждават, че този месец е наистина времето на Корана. Някои от останалите членове на тази най-велика общност ги слушат внимателно, с пълно смирение и благоговение, а други сами четат знаменията.

Колко противно и колко жалко е някой да се измъкне от този свещен храм с внушителната му атмосфера, воден от лакомията си за храна и вода, сякаш куче, изплезило език, готов да последва капризите на повеляващата зло душа! И как подобен човек става обект на отвращение за всички събрани в джамията хора! Така в същата степен целият ислямски свят презира онези, които за разлика от говеещите през благословения месец Рамадан не се подлагат на лишения.

 

  • Седмо положение

В говееното през Рамадан са вложени различни мъдрости и от гледна точка на въжделенията за награда, които занимават хората - а човек е дошъл на земята, за да сее и търгува за отвъдния живот. Тук ще споменем само една от тези мъдрости.

 

Въздаянието за делата през благословения Рамадан се умножава от един до хиляда пъти. Както е известно от пророческите хадиси, всяка буква от Свещения Коран носи десет награди, смята се за десет добри дела и носи десет райски плода. А през Рамадан всяка от тези букви вместо десет поражда хиляда плода за отвъдния живот. Всяка буква от някои знамения като това за Престола (2:255) отваря вратата пред хиляди от тези добротворства, за да дадат реални плодове в отвъдния живот. В петъчните дни през месец Рамадан добротворствата постоянно нарастват, за да стигнат до трийсет хиляди в Нощта на могъществото (лейлат ал-кадр).

Да, всяка буква от Свещения Коран дава трийсет хиляди вечни плода и сякаш той е сияйното райско дърво Туба, което през благословения Рамадан обогатява вярващите с милиони от тези трайни и пребъдващи плодове. Размисли над тази свята, безсмъртна и печеливша търговия, вгледай се внимателно в нея, а после разсъди над положението на онези, които не оценяват истинската стойност на свещените коранични букви! Колко огромна и тежка е тяхната загуба!

И така, благословеният месец Рамадан най-много прилича на прекрасно изложение, което показва отвъдната търговия, или на изключително оживен пазар с огромна печалба от тази търговия. Той е сякаш раззеленена земя, невероятно плодородна и богата, която дава отвъдна реколта. И е сякаш априлски дъжд, от който делата и тяхната благодат растат. И е подобен на величествено тържество и на внушителен свещен празник, на който се демонстрират ритуалите на човешкото поклонение и служене пред величието на Господството (рубубия) и могъществото на Божествеността (улухия).

В името на тази цел на човек е възложено да говее, за да не се втурва настойчиво с нехайството си в животинските потребности на своята душа - като ядене и пиене - и за да отбягва затъването в похотта на страстите и в неща, които не го засягат. С говеенето си той се превръща в огледало, което отразява безсмъртието (самдания), понеже временно излиза от животинската си природа и встъпва в състояние, сходно с това на ангелите, или става отвъдна личност и дух с видимо тяло, като се включва в отвъдна търговия и се освобождава от мимолетните земни потребности.

Да, на тленната земя, през стопяващия се живот, в краткия житейски срок благословеният Рамадан дава възможност на говеещите да придобият вечен живот и пребъдващо безсмъртно съществуване, и съдържа всичко това в себе си. Само един-единствен месец Рамадан може да дари на говеещия плодовете на близо осемдесет години живот. Фактът, че Нощта на могъществото е по-добра от хиляда месеца, както се споменава в Свещения Коран, е неопровержим аргумент в полза на тази тайна.

Някой владетел например може по време на своето управление или навярно и всяка година да обяви за празници и за поводи да се честват от поданиците му определени дни, независимо дали това е денят на възкачването му на трона или някой от светлите моменти на държавата му. През този период той не третира според обичайните закони онези от поданиците си, които са правдиви и заслужават това, а ги удостоява със своето добротворство, прави им благодеяния и им оказва специална чест. Владетелят ги кани в кабинета си и ги приема директно, без да се отделя от тях с преграда, лично им засвидетелства внимание, обгражда ги с щедрост, зачита ги с изключителни постъпки и великодушно им дарява любезните си жестове. Така и Безсмъртния всемогъщ, Носителя на величието и на щедростта, Владетеля на вечността и на пребъдването, Който е Великия управник на осемнайсет хиляди свята, е низпослал през месец Рамадан всемъдрите Си и извисени заповеди и Всемъдрия Коран, адресиран до тези хиляди светове. Затова встъпването в благословения месец е празнично събитие и специален радостен божествен повод за тържествуване, както и прекрасно Господно изложение и внушителен духовен съвет. То е в съответствие с мъдростта. Докато месец Рамадан представя този радостен повод и весел празник, би трябвало през него да се повели говеене, за да се издигнат донякъде хората над низките си животински грижи. Съвършенството, вложено в говеенето, се състои в това, че всички човешки сетива - като зрението, слуха, сърцето, въображението, мисълта - извършват вид говеене, както и стомахът прави това. С други думи, сетивата избягват забранените неща, наглостите и онова, което не ги засяга, и се насочват към специфично за всяко от тях богослужене.

Например човек кара езика си да говее, като се въздържа от лъжи, хули и сквернословия, и го освежава с четене на Свещения Коран, със споменаване на Аллах Всеславния, с Неговата възхвала и с отдаване на благослов и мир на знатния Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, както и с молба за опрощение и с други подобни дела.

И друг пример. Човек възпира погледа си от забранените неща, затваря слуха си пред неприличните думи, кара очите си да гледат поуките, и ушите си - да слушат истинното слово и Свещения Коран.

 

Така той отрежда и на другите си сетива да извършват вид говеене.

Известно е, че стомахът е твърде голям завод и ако той прекрати работата си чрез говеенето, за другите по-малки фабрики е доста по-лесно да спрат производството си.

 

Share this