Главна страница

„Какви са ползите от уповаването в Господа, от молитвата, смирението, търпението и отправянето на благодарност?”


 “Повярвах в Аллах и в Сетния ден.”  

Ако желаеш да разбереш как вярата в Аллах и в Сетния ден са двата най-скъпоценни ключа, които разкриват на човешкия дух талисмана на битието и неговата тайна, и отключват пред него вратата на щастието и радостта; и как ако човек се опира търпеливо на своя Творец и с признателност се надява на своя Хранител, това са двете найполезни целебни средства; и че слушането на Свещения Коран, подчиняването пред неговите мъдрости, отслужването на молитвите и избягването на големите грехове са най-скъпоценният запас за отвъдния свят, най-ярката светлина в гроба и най-лесният билет за отпътуване към вечността. Да, ако ис-каш да разбереш всичко това, изслушай заедно с мен този кратък разказ в образи.

През Първата световна война един боец се озовал в изключително трудно и тежко положе-ние. Той получил две дълбоки рани от дясната и от лявата си страна. Зад него имало кръво-жаден лъв, който бил готов да му се нахвърли, а пред него  бесилка, която погубва всичките му любими хора и очаква и него. Освен всичко това му предстояло дълго и тежко пътуване на изгнаник въпреки ужасното му и болезнено състояние. Докато този клет и подложен на изпитания човек бил потънал в отчаян размисъл за трагичната си реалност, изведнъж от дясната му страна пред него се появил доброжелателен мъж, сякаш е ал-Хидр, мир нему, с лице, възсияло от светлина, и му проговорил: “Не губи надежда и не се отчайвай! Ще ти дам два талисмана и ще те науча, ако добре ги използваш, как да превърнеш този лъв във верен кон, който да се покорява и да ти служи, а бесилката да стане приятна и изящна люлка, с която да се развличаш. Ще получиш и два цяра, които ако използваш добре, твоите две гниещи рани ще се превърнат в два ароматни цвята, наречени Розата на Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Ще те снабдя и с билет за пътуване, с който ще можеш за един ден да прекосиш разстояние, колкото за цяла година, сякаш летиш. Ако не вярваш на думите ми, пробвай веднъж и се убеди в тяхната правдивост и достоверност. Войникът изпробвал някои неща и видял, че всичко е вярно и правилно.

(Да, и аз, клетникът Саид (“Щастлив”), също му вярвам, защото изпробвах малко и видях, че е правда и чиста истина.)       

После неочаквано видял от лявата си страна да идва игрив, лукав мъж, сякаш е сатаната, с пищна украса, привлекателен образ и съблазнителни опиянения. Застанал пред него и го поканил: “Насам, насам, приятелю! Ела заедно да се поразвлечем и полюбуваме на образите на тези красавици, да се повеселим, като послушаме различни песни, и да се понасладим на тези вкусни блюда! Но какво си мърмориш и повтаряш?” “Таен талисман.” “Остави това неясно нещо, не помрачавай чистата си наслада! Радвай се на сегашното ни опиянение! А какво е това в ръката ти?” “Лекарство.” “Хвърли го надалеч, ти си здрав и прав, нищо ти няма! Сега е час на радост, забавление и наслада. А какъв е този билет с пет знака?” “Това е билет за пъту-ване и талон за провизия.” “Смачкай го! Не ни е нужно да пътуваме в тази цъфтяща пролет.”

Така той се опитал с всякакви хитрости и коварства да убеди войника и този клетник дори започнал малко да вярва на думите му.

(Да, човек се подлъгва. И аз бях подлъган от също такъв хитрец.) Ненадейно от дясната му страна отекнал глас като гръмотевица, който го предупредил: “Пази се да не те измамят! Кажи на този гнусен хитрец: ”Ако си способен да убиеш дебнещия лъв отзад, да премахнеш скелето на бесилката отпред, да изцериш дълбоките рани от дясната и от лявата ми страна и да предотвратиш дългото ми и тежко пътуване... Да, ако си способен да откриеш средство за всичко това, ела го покажи и дай онова, с което разполагаш! Едва тогава можеш да ме каниш на веселие и забава. Иначе замълчи, глупецо, нека говори този извисен човек, подобен на ал-Хидр, за да каже, каквото желае.

О, душа, плачеща за онова, за което си се смяла в дните на младостта си, знай, че този клет, изпаднал в беда войник, си ти! Това е човекът. Лъвът е житейският срок, а бесилката е смъртта, изчезването и раздялата, които всяка душа вкусва. Не виждаш ли как любимите ни хора ни напускат един след друг и се прощават с нас денонощията. Едната от двете дълбоки рани е безграничното и тягостно човешко безсилие, а другата е безкрайната и болезнена човешка бедност. Заточението и продължител-ното пътуване е дългото човешко битие на проверки и изпитания. То започва от света на духовете, преминава през майчината утроба, през детството и младостта, после старостта, за да бъде напуснат земният живот и да се отиде в гроба, в преходния свят (барзах), после Стълпотворението (хашр) и мостът Сират... А двата талисмана са вярата в Аллах и в Сетния ден. Да, с този свещен талисман смъртта приема об-раз на покорен кон вместо на лъв, дори образ на Бурак, с който вярващият човек излиза от затвора на земния живот и отива в Райските градини, Градините на Всемилостивия, Владетеля на величието. Оттук произтичат любовта на съвършените хора към смъртта и желанието им тя да дойде, след като са разбрали истината за нея. Освен това ходът на времето и преминаването му през всяко нещо, както и проникването в него на изчезването, раздялата, смъртта и гибелта, приемат чрез този талисман на вярата сияен образ. Той подбужда човек към приятно съзерцание и вглеждане в свежите и обновяващи се разноцветни и разнообразни чудеса на божественото съзидание на Твореца, Владе-теля на величието, и в дивните плодове на Неговото могъщество, и в проявленията на милосърдието Му, преславен е Той. Така и смяната на огледалата, които отразяват цветовете на слънчевата светлина, и смяната на красивите и прелестни картини на киноекрана водят до формиране на още по-привлекателни гледки.      

От двете лекарства едното е уповаването на Аллах и запасяването с търпение, тоест опиране върху могъществото на прещедрия Творец и доверие в преславната Му мъдрост.

Така ли е? Да, как може да се страхува и тревожи онзи, който чрез документа за своята “инвалидност” се опира на Владетеля на вселената, в Чиято Длан се намира повелята  “Бъди! И то става.” Такъв човек устоява и пред най-тежките беди, като се доверява на Аллах, своя Господ, и е със спокоен ум и безгрижно сърце, повтаряйки си: ”Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме!” (Коран, Сура Кравата: 156)

Да, узналите Аллах се наслаждават на своето безсилие и страх пред Преславния Аллах. Наистина в страха се съдържа наслада. Ако можехме да попитаме дете на една годинка и предположехме, че е способно да размисли и отговори, на въпроса ни “Кога се чувстваш най-добре и най-приятно?”, то би отвърнало: “Когато се приютявам при гръдта на нежната си майка и изпитвам боязън, надежда и безпомощност.” Впрочем милосърдието и нежността на всички майки са само проблясък от проявленията на всеобхватното Божие милосърдие.

Затова в безпомощността си и боязънта пред Аллах хората с пълноценна вяра чувстват върховна сладост и дори напълно се отказват от собствената си сила и мощ, като в слабостта си търсят приют при Него, Всевишния, и молят единствено Той да ги приюти. Те превръщат безпомощността и боязънта си в свое средство и застъпник пред великия Създател.

 Второто лекарство е зовът и молбата към Аллах, и после задоволяването с онова, което ни е дал, признателността за него и доверието в милосърдието на Даряващия препитанието, Ми-лосърдния. 

Така ли е? Да, как бедността и нуждата могат да бъдат болезнени и тежки за гост на Прещедрия, Великодушния, превелик е Той и всевишен, гост на Онзи, Който е разстлал пред него по цялата земя трапеза, отрупана с благини, и е сторил пролетта да бъде като изящен букет от цветя, и го е положил до богатата трапеза, и дори го е разпилял по нея? Напротив, неговата бедност и нужда от Преславния ще приемат формата на желание да получи благата и стремеж да увеличи тази потребност, както някой се стреми да засили апетита си. Тук се крие причината за това, съвършените да се гордеят с бедността и потребността си от Всевишния Аллах. (Но внимавай да не допуснеш обратното на онова, което имаме предвид под “бедност”. Това е човешкото чувство на потребност от Преславния, смирение и молба единствено пред Него, а не показване на бедност пред хората и унижаване пред тях с молби и просия.)

А документът или билетът е изпълнението на религиозните задължения, на първо място петте молитви и избягването на големите грехове.

Така ли е? Да, всички квалифицирани и удостоверяващи хора, всички, които са изпитали и разкрили отвъдни тайни измежду задълбочените учени и пречистите праведници, са напълно единодушни, че провизията за пътя към вечността на безсмъртието, съкровището на това дълго мрачно пътуване, неговата светлина и неговият Бурак е само подчинението пред заповедите на Свещения Коран и спазването на неговите забрани. В противен случай знанието, философията, умението и мъдростта не ще обогатят с нищо пътуването и всички те ще приключат с угаснало сияние пред вратата на гроба.

О, моя ленива душа, колко леко е да се изпълняват петте молитви и да се избягват седемте големи гряха, колко приятно и лесно е това пред величието на неговите ползи, плодо-ве и задължителност, ако разбираш и си проницателна! Кажи на онзи, който те зове към разврат, забавления и наглост, и на лукавия гнусен сатана: “Ако разполагаш със средство да убиеш смъртта и да премахнеш от земята унищожението, ако имаш лекарство за освобождаване на човечеството от немощта и бедността, и можеш да затвориш вратата на гроба към вечността, направи това и го изречи, за да те послушам и да се подчиня! Иначе онемей! В този голям храм на вселената Свещеният Коран чете знаменията на създанията. Нека го чуем, да ни озари светлината му и да се трудим с дара на Премъдрия, тъй че езикът ни непрекъснато да го чете и споменава!

Да, словото му е Словото! Той е истината. Той показва правдата и разпространява знаме-нията на светлината на мъдростта.

 О, Аллах, озари сърцата ни със светлината на вярата и Корана! О, Аллах, обогати ни с потребността от Теб и не ни обеднявай, като ни отнемаш нуждата от Теб! Избави ни от нашата сила и мощ и ни приюти при Своята сила и мощ! И стори да бъдем от онези, които се уповават на Теб, а не да се уповаваме на себе си! И ни пази под Своето покровителство, и се смили над нас, и се смили над вярващите мъже и жени!      

И благослови, и с мир дари нашия предводител Мухаммад, Твоя раб и пророк, Твоя избра-ник и приятел, Красотата на Твоето владение, Владетеля на Твоето съзидание, Същността на Твоята загриженост, Слънцето на Твоето водителство, Езика на Твоята любов, Образеца на Твоето милосърдие, Светлината на Твоето творение, Честта на Твоите твари, Светилника на Твоето единосъщие сред множеството Ти творения, Разкриващия талисмана  на Твоите същества, Глашатая на властта на Твоето господство, Известяващия какво одобряваш, Даващия знание за съкровищата на Твоите имена, Учителя на Твоите раби, Преводача на Твоите знамения, Огледалото за красотата на Твоето господство, Оста на Твоите свидетели и на засвидетелстването чрез Теб, Твоя любим и Твоя пророк, който Ти си изпратил с милосър-дие за световете и за цялото му семейство, и за всички негови сподвижници, и за събратята му – пророци и пратеници, и за Твоите приближени ангели, и за Твоите праведни раби. Амин!