"Да, творенията съществуват и са в наличие пред нас, така че абсолютно не могат да бъдат отхвърлени и отречени като реалност, и всяко от тях идва на бял свят в резултат на изключи­телно майсторство и мъдрост, и не е изначал­но и пребъдващо вовеки, а е нововъзникнало и ограничено във времето. Докато това е така, ще казваш, че дадено творение - например някое животно - е породено от при­чините в света, тоест че съществуването му се дължи на комплексното съчетаване на мате­риални фактори, или че само се е формирало, или че е възникнало съгласно природните за­кони и се е появило под тяхно въздействие. Или ще казваш, че го е създала способността на Всемогъщия Творец, Владетеля на вели­чието. Според критериите на разума няма други пътища за възникването му освен тези четири начина. Ако се докаже категорично, че първите три пътища са абсурд, лъжа, неве­роятно, нелепо и невъзможно положение, то­гава задължително, очевидно, без всякакво съмнение и с пълна убеденост ще се потвърди четвъртият път - този на единобожието."

"  ... съвкуп­ността от причините в света създава творе­нията и води до формирането на нещата ..."

" Първи абсурд

Ще го разясним с един пример. В някоя ап­тека се намират стотици шишенца, стъклени­ци и флакони, пълни с различни химически вещества. Измежду всички тези лекарства, препарати и медикаменти по някаква причина се нуждаем от живителен мехлем, за да на­правим чудодейна животоспасяваща противо­отрова. Когато влизаме в аптеката, открива­ме, че в нея има разновидности и огромно многообразие от подобни мехлеми и противо­отрови. При анализа на всеки вид лек уста­новяваме, че той е сложна смес, приготвена с изключителна точност от различни вещества в прецизно съотношение между тях - от една стъкленица се взима един дирхам (1 дирхам = 3, 12 г. - Б. пр.), от друга - три, от трета - десет. Така се заделят от всеки съд различни и точно фиксирани количества и ако мярката се наруши само с част от грама или повече, лекът изгубва жизнените си свой­ства.

Сега стигаме до животоспасяващата про­тивоотрова. Изследваме химическия u състав и виждаме, че е образувана от точно опреде­лени смески в строго фиксирано количество, взето от съответните стъкленици и премерено на чувствителни везни, така че лекарството губи целебните си качества, ако допуснем грешка в изчисленията и увеличим или нама­лим дори само с един атом някоя от съставки­те му.

От това можем да направим извода, че раз­личните вещества са комбинирани в стриктно оразмерени пропорции. Нима е допустимо и логично да смятаме, че лекарството с прециз­но изчислени съставки е плод на странно съвпадение или пък е резултат от вълшебно смесване, след като в аптеката е настъпило буреносно земетресение, стъклениците са паднали и от тях са изтекли точно определе­ните количества, които са образували съот­ветния целебен препарат? Нима има по-стра­нен абсурд и по-немислимо и нелогично предположение? И има ли по-тъпоумна не­правдоподобност? И има ли по-очевидна из­мама? Дори и ако някое магаре стане още по- глупаво, отколкото е в действителност, и мо­же да проговори, би попитало: "Кой изрича тези думи!"

В светлината на горния пример ще кажем, че всяко живо същество е сложна жизнеспо­собна комбинация от елементи и жив мехлем. И всяко растение е подобно на жива билка- противоотрова, защото е съставено от различ­ни елементи и от многообразни вещества, от­мерени с точни и чувствителни везни по най-прецизния начин. Няма никакво съмнение, че да се приписва създаването на подобно творе­ние на материални причини и фактори, и да се казва, че именно причините са довели до неговото възникване, е лъжа и абсурд, не по-малко нелеп и неправдоподобен от твърде­нието, че живителният мехлем се е образувал сам от случайното изтичане и съчетаване на вещества от различни стъкленици.

Накратко, живителните вещества, пригот­вени с мярката на предопределението и съд­бата, които са отредени от Всемъдрия, Всесведущия, в този голям свят - тази огромна и превъзходна аптека, - не може да не са създа­дени иначе освен с безгранична мъдрост, с безкрайно знание, по воля, обхващаща и об­гръщаща всяко нещо. Колко злощастен е он­зи, който си внушава, че творенията са про­дукт на съвкупността от елементи във вселе­ната - а те се леят и текат слепи и глухи, - или пък са плод на свойствата на веществата, или са резултат от действието на материалните причини.

Няма съмнение, че човек, който споделя подобна заблуда, е най-клетият злощастник на света, най-големият глупак, най-бълнуващият безумник, говорещ несвързано като пиян и лишен от разсъдък, когато казва, че удивителната противоотрова е възникнала от само себе си по причина на изтичането и смесването на течностите от падналите стък­леници.

Да, това безбожие и отхвърляне е бълнува­не на глупак и лудост на пияница!

Втори абсурд

След като сътворяването на всяко нещо не се отнесе до Единия, Единосъщия, Всемогъ­щия, Носителя на величието, а се припише на материалните причини, тогава би трябвало повечето елементи и причини в света да имат намеса и влияние при създаването на всяко живо същество.

В действителност взаимното съчетаване в тялото на някое малко творение, например муха, на противоречиви и различни причини в пълен ред, с прецизна мярка, в съвършена хармония, е дотолкова очевиден абсурд, че го отхвърля всеки що-годе разумен човек с ум поне колкото на крило от муха. И той казва: "Това е абсурд! Това е лъжа! Това е невъз­можно!" Така е, защото тялото на мухата е свързано с повечето елементи във вселената, както и с нейните материални проявления и причини, и дори е тяхно синтезирано обобще­ние. Ако създаването му не бъде отнесено до абсолютното Божие могъщество, би трябвало материалните причини да присъстват и да се съберат директно при акта на сътворяването му, а дори би следвало да влязат в слабото телце, и нещо повече - във всяка клетка на окото му, която е умален модел на тялото. Та­ка е, защото ако причините са материални, те би трябвало да са в близост до онова, което причиняват, и дори да бъдат вътре в него. Тога­ва се налага да приемем, че всички елементи във всички кътчета на света с разнообразните им свойства имат материално присъствие във възникналия по тяхна причина орган и дей­стват сръчно и умело в изключително малката клетка. Нима от подобно твърдение не ще се засрами и най-глупавият софист?

Трети абсурд

Ако дадено създание се отличава с един­ство и цялост, би трябвало то да произлиза от един фактор и от една ръка съгласно правило, което постановява, че "единното не възниква от друго освен от единно". Ясно е, че ако в това създание са вложени безупречен ред и баланс, характеризира се с прецизност и май­сторство и притежава комплексен живот, то не само не произлиза от много ръце (които са причина за различия и противоборства), но би трябвало да е продукт на една-единствена ръ­ка на някой единствен, единосъщ, всемогъщ, всемъдър. В действителност ще приемем сто абсурда, защото ще противоречи на всички норми и критерии на разума, ако допуснем, че подобно строго организирано, хармонично, симетрично, прецизно отмерено, цялостно и единно създание е възникнало от ръцете на природните причини - слепи, глухи, безжизне­ни, а също безчувствени и без разум, и силно объркани, което е още по-валидно с оглед на слепотата и глухотата им. Сходно по абсурд­ност е и твърдението, че именно причините творят създанието-шедьовър и че те го избират сред безчет възможности и вероятности.

Нека засега оставим и временно игнорира­ме този абсурд, за да видим какво е влиянието на "материалните причини", което се осъще­ствява чрез пряко съприкосновение. Забеляз­ваме, че тези природни фактори засягат само външните проявления на живото създание, но ръцете им с нищо не се докосват и не стигат до вътрешните, които са много по-прецизно организирани и в по-пълна хармония, както и сътворени по-изящно и с по-съвършено май­сторство. Нещо повече, за още по-удивително майсторство и по-уникално творчество свиде­телстват малките организми и фините творе­ния, които въобще не могат да вместят в себе си материалните причини и до тях не стигат нито ръцете, нито средствата на тези причини. "

 Избрани части от "Послания от светлина"