"Да, творенията съществуват и са в наличие пред нас, така че абсолютно не могат да бъдат отхвърлени и отречени като реалност, и всяко от тях идва на бял свят в резултат на изключи­телно майсторство и мъдрост, и не е изначал­но и пребъдващо вовеки, а е нововъзникнало и ограничено във времето. Докато това е така, ще казваш, че дадено творение - например някое животно - е породено от при­чините в света, тоест че съществуването му се дължи на комплексното съчетаване на мате­риални фактори, или че само се е формирало, или че е възникнало съгласно природните за­кони и се е появило под тяхно въздействие. Или ще казваш, че го е създала способността на Всемогъщия Творец, Владетеля на вели­чието. Според критериите на разума няма други пътища за възникването му освен тези четири начина. Ако се докаже категорично, че първите три пътища са абсурд, лъжа, неве­роятно, нелепо и невъзможно положение, то­гава задължително, очевидно, без всякакво съмнение и с пълна убеденост ще се потвърди четвъртият път - този на единобожието."

" еди-какво си се е формирало..."

" Първи абсурд

Упорити отрицателю, тиранията на твоята самозаблуда те низвергва в обятията на без­крайна глупост и започваш да приемаш стоти­ци абсурди. И самият ти не си създаден от елементарна и безжизнена материя, която не подлежи на промени, а си велика фабрика, работеща безупречно и с постоянно подновя­ващи се машини, и си пищен дворец с трайно променящ се облик. Частиците на тялото ти работят непрестанно и се трудят усърдо без­спир. Те поддържат взаимоотношения и връз­ки с вселената и със света около теб, дават и получават, особено с оглед на препитанието и запазването на видовете. Действащите в тяло­то ти атоми внимават да не накърнят тези връзки и се стараят да не ги разрушат. Те са предпазливи в поведението си и заемат подо­баваща им позиция съобразно споменатите взаимоотношения, сякаш гледат и наблюдават цялата вселена, после се съсредоточават вър­ху твоята позиция. И ти на свой ред извличаш полза в зависимост от чудотворното положе­ние на тези атоми, облагодетелстваш се и се възползваш с чувствата си и с външните си и вътрешни сетива. Ако не се убедиш и не приемеш, че те са малки слуги на Всемогъ­щия, Всевечния, че са подвластни, покорни и подчинени на законите на Всевишния, или че са мобилизирани войници в дисциплинирана­та Му армия, или че са писци на Божието всемогъщество, или че са точки, поставени от калема на Божието всесилие, ако не приемеш това, би трябвало да кажеш, че всеки дей­стващ атом (в окото ти например) притежава широко и проницателно око, което вижда всички части и кътчета на тялото ти, наблю­дава цялата вселена, с която е свързано, знае всичко за твоето минало и бъдеще, известни са му корените ти, предците и дедите ти, родо­словието и внуците ти, източниците на всички вложени в теб елементи, съкровищниците на препитанието ти. Следователно това би тряб­вало да бъде някакъв величествен разум.

Човече, губещ ума си в решаването на по­добни въпроси, не е ли връх на небивалиците и на глупостта това, да приписваш на един атом знание, чувства и разум, вместващ инте­лекта на хиляди подобни на Платон гении, при положение, че и ти не притежаваш такива качества.

Втори абсурд

Твоето тяло, човече, прилича на великоле­пен пищен дворец с хиляда и едно кубета, из­дигнати в здрав градеж от плътни и компакт­ни каменни блокове, които висят без подпора. Ако си помислиш, твоето съществуване е до­ри хиляда пъти по-удивително в сравнение с такава постройка, защото дворецът на тялото ти непрекъсното се обновява в съвършен ред и с върховна прелест.

Ако оставим настрана твоя дух, сърце и други изящни детайли, които сами по себе си са чудо, и съсредоточим вниманието си, раз­мишлявайки над единствен твой телесен орган, който и да е той, ще видим, че прилича на дом с кубета. Атомите в него се крепят взаимно и плътно прилягат един до друг в пъ­лен ред и съвършен баланс, подобно на ка­менните блокове, от които са изградени кубе­тата. Те образуват необичайна постройка и прекрасен шедьовър и демонстрират на показ чудо от чудесата на Божието могъщество (на­пример окото и езика).

Ако тези атоми не бяха подвластни и под­чинени на волята на Всемогъщия Създател, всеки от тях би трябвало да е абсолютен гос­подар на останалите атоми в тялото, но съще­временно и техен абсолютен роб, както и да е напълно подобен на другите, но и паралелно с това съвсем противоположен от гледна точ­ка на доминирането. Би следвало този атом и да се извисява с повечето от онези велики свойства, които отличават единствено Аллах, Пречистия и Всевишния, а също да бъде абсо­лютно ограничен, и наред с това - абсолютно свободен. Съгласно тайната на единосъщието цялостното, комплексно организирано и хар­монично изделие не може да бъде друго освен дело от делата на Единия, Единосъщия, и е стократен абсурд то да се приписва на без­бройните атоми. Този факт се осъзнава от все­ки, който има поне капка мозък.

Трети абсурд

Ако битието ти не бе написано с Калема на Единия, Единосъщия, Всемогъщия, Всевеч­ния, а върху него е наложило своя отпечатък естеството на природата и на причините, би трябвало да се наблюдава наличие на толкова природни модели, колкото са хилядите и хи­ляди организирани и действащи в тялото ти безчет съставни елементи, като се започне с най-малката клетка, работеща с безпределна точност, и се стигне до най-обхватната сис­тема и най-сложния орган.

За да разберем този абсурд, ще дадем при­мер с настоящата книга. Ако си убеден, че е написана от нечия ръка, тогава е достатъчен един молив и знание от страна на онзи, който я е написал, за да изрази каквото желае. Но ако не си убеден в това и не си склонен да допуснеш, че книгата е написана от един чо­век, тогава се предполага, че тя се е появила от само себе си или създаването u се обяснява като дело на природата. В такъв случай тряб­ва да се приеме наличието на специално ме­тално перо за всяка отделна нейна буква и би следвало броят на перата да съответства на броя на буквите в ръкописа, както в печатни­цата има отделна метална буква за всеки раз­мер и шрифт. С други думи, вместо единствен пишещ молив се изисква наличие на толкова моливи, колкото са буквите на ръкописа. Въз­можно е някои букви да са изящни калиграфски шедьоври, които заемат цяла страница и тогава изписването на подобни големи фигу­ри би следвало да е резултат от действието на хиляди прецизни писци.

А какво да кажем за буквите, които се пре­плитат една с друга в концентрични кръгове със съвършен ред, приемайки формата на твоето тяло? В този случай би трябвало за всяка отделна част от концентричните кръго­ве да има толкова много модели, колкото са безбройните съставни елементи на тялото. "

 Избрани части от "Послания от светлина"