Главна страница | нещастия

Как да се спасим от бедите, които ни тормозят? Какво бихте ни препоръчали?


Отговор: 

   ПЕТО ПОЛОЖЕНИЕ

То включва пет въпроса, които се нуждаят от разяснение.

Първи въпрос

Истинската и действително вредната беда е онази, която поразява вярата. От нея няма друг изход освен човек да прибегне до Аллах Пре­славния, да падне пред него ничком и смирено да му се моли без прекъсване. А бедите, които не засягат религията, в действителност не са бе­ди, защото част от тях са предупреждения от Милосърдния, Който ги изпраща, за да буди Своите раби от нехайството им. Така и пастирят предупреждава овцете си, когато излязат от пас­бището, като хвърля по тях камъни, а и те на свой ред усещат, че господарят им ги възпира и предпазва от нещо опасно и вредно за тях, и се връщат назад доволни и спокойни. По същия на­чин и много от видимите беди са Божие предуп­реждение и милосърдно пробуждане на човека.

Другата част от нещастията са изкупление за греховете. Трета част също е Божи дар за успо­кояване на сърцето чрез премахване от него на нехайството, което сполетява човека, и за да по­чувства той вложената в природата му слабост и безпомощност.

Що се отнася до бедата, в която хората изпа­дат при болест, тя, както вече бе споменато, не е реално нещастие, а е Господна милост, защото пречиства от греховете и отмива мръсотията им. Това се споменава и в един от достоверните пророчески хадиси: "Винаги щом мюсюлманин го сполети огорчение, Аллах сторва греховете му да окапят, както окапват листа на дърво."

И така, нашият предтеча Айюб, мир нему, не зовял в своите молитви заради самия себе си и за да получи покой, а от съображения за своя Господ, когато болестта започнала да му пречи да споменава Аллах с езика си и да мисли за Не­бесното царство със сърцето си. Той помолил за оздравяване, за да може да отслужва богослу­жебните си задължения изцяло и пълноценно. И ние също би трябвало с тази молитва да целим преди всичко оздравяване на духовните ни рани и язви, произтичащи от извършването на грехо­ве и провинения, както и обръщане към Аллах Всемогъщия, когато материалните болести ни пречат да извършваме цялостно своето богослужене. Тогава би трябвало смирено и покорно да Му се молим и да търсим помощ от Него, без да протестираме и да се оплакваме. Когато напъл­но сме удовлетворени от всеобхватното Му гос­подство, би трябвало абсолютно да се удовлет­воряваме от участта и съдбата, която ни е пред­определил. А оплакванията, които подсказват, че възразяваме на Неговата присъда, както и хленчът и скръбта, са по-близо до критиката на справедливото Божие предопределение и до съмнението във всеобхватното Му милосърдие. Който критикува съдбата, тя го сразява. Който се съмнява в милосърдието, се лишава от него. Когато човек със счупена ръка я използва за мъст, той я дочупва. Когато пострадалият посреща своята беда с оплакване, безпокойство, съпротива и тревога, той удвоява изпитанието.

 

Втори въпрос

Винаги щом преувеличиш материалните беди, те се уголемяват, и винаги щом ги oмаловажиш, се смаляват. Например когато човек придаде зна­чение на нощните си кошмари, това ги уголемява във въображението му, а когато ги пренебрегне, те се стопяват и изчезват. Когато човек започне да се отбранява от осите, те го нападат още повече, но ако не им обърне внимание, се разпиляват.

По същия начин и материалните беди: вина­ги щом човек ги преувеличи, насочи внимание­то си към тях и се разтревожи, те проникват от чисто физическата сфера на тялото в сърцето и се установяват там. А когато в него се развива и духовна болест, която става опора на физичес­ката, последната придобива стабилност и се задържа дълго. Но когато човек изтръгне коре­ните на тревогата и внушението чрез удовлетво­рение от присъдата на Аллах и упование на Не­говото милосърдие, тогава материалната беда постепенно изчезва и отминава. Така и дървото умира и листата му изсъхват, ако бъдат отрязани корените му. Някога изразих тази истина чрез следните редове: Не се оплаквай от бедата, остави я, клетнико, уповавай се! Ако се посветиш на Вседаряващия, ще получиш благодат. Тогава всичко е дар. Тогава всичко е чистота. Без Аллах земният ти живот е лутане и страх. Нима се оплаква от малката песъчинка онзи, който носи на рамото си цели планини? Оплакването е само беда в бедата и грехове в греховете и в изнемогата. Ако се усмихнеш в лицето на бедата, злощастията вече пресъхват и се стопяват - под слънцето на истината - ледени зърна град.

Тогава земният ти живот е усмивка, усмивка, от която блика изворът на достоверността, усмивка, която сияе с блясъка на достоверността, усмивка, изумена от тайните на достоверността.

Да, както човек смекчава остротата на своя противник, като го посреща радушно и с усмив­ка, и бурята на враждебността отслабва, и огъ­нят на сблъсъка угасва и дори се превръща в приятелство и примирие, така и ако бедата бъде посрещната с уповаване на Всемогъщия, нейно­то въздействие се премахва.

 

                    ОТ СЪБРАНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ "ПОСЛАНИЯ ОТ СВЕТЛИНА" (РИСАЛЕ-И НУР)

Share this